Ужас без лице, как се роди легендата за Слендърмен?

Както всяка друга градска легенда, и тази лежи върху реални събития. На 8 юни 2009 във форума на сайта Something Awful стартира конкурс за подправени „паранормални” снимки. Условията за участие са лесни – вземаш няколко на пръв поглед обикновени снимки, пипваш ги малко с Photoshop така, че да станат откровено зловещи, и ги разпространяваш сред избрани любителски паранормални форуми. Получаваш бонус точки, ако изфабрикуваш някой и друг свидетел или очевидец.

Два дена по-късно потребител с никнейм Victor Surge публикува две черно-бели фотографии на групи деца, където на заден фон се забелязва бледа, слаба и неестествено висока фигура, дебнеща ги от сенките. Създанието е представено като Слендърмен, а снимките дори са придружени от описания, сътворени със завидно въображение: „Не искахме да отиваме там, не искахме да ги убиваме, но мъртвешкото му безмълвие и протегнатите му напред ръце ни ужасяваха и успокояваха едновременно…” (1983 г., неизвестен фотограф, счита се за мъртъв); „Една от двете оцелели от пожара в Стирлингската градска библиотека фотографии. Съхранена поради факта, че е направена в същия ден, в който от града изчезват безследно 14 деца, както и заради предполагаемата си връзка с феномена, познат като „Слендърмен”. Специалисти смятат, че са налични дефекти. Пожарът възниква седмица след направата й.” (1986 г., фотограф: Мари Томас, в неизвестност от 13 юни 1986).
По своята същност Слендърмен е необикновено и уникално създание. Появява се в образа на изключително висок мъж в черен или сив костюм, придружени от черна или червена вратовръзка с бяла риза. Класически английски джетлъмен. Е, като изключим пълната липса на уста, очи, нос, уши или коса. Само едно гладко и бледо като восък лице, застинало във вечна маска на тишина. Макар в нормално състояние да се извисява на приблизително два метра височина, ръстът му може да достигне до плашещите 5-6 метра. Никой не знае какъв точно тип създание е. Най-полупярна на този етап е теорията, че се е родил под формата на тулпа (мисловна форма от тибетския фолклор, на която е вдъхнат живот) и обитава свят, намиращ се в далечно, четвърто измерение, което не можем напълно да възприемем с ограничените си човешки сетива.

Макар на различните места по света легендата да варира, няколко основни неща остават непроменени. При всяка своя поява Слендър демонстрира пасивно-агресивен характер, като е способен да преследва жертвите си с години, изтезавайки ги психически. Никой не знае признаците, по които ги подбира, нито причините за действията му. Веднъж избрал жертвата си, е само въпрос на време, преди да осъществи контакт с нея. В повечето случаи това са малки деца, с които създанието изгражда особена връзка и бързо се сприятелява. Ако обаче става въпрос за възрастен човек, то той непременно е преживял някаква ужасна трагедия в миналото си, като не е изключено тя да е била предварително предизвикана от самия Слендърмен. През следващите месеци и дори години Сленди ще дебне избраника си, докарвайки го на ръба на лудостта, докато един ден не го завлече дълбоко в близката гора. Последвалият край е особено брутален. Жертавта бива нанизана на най-високите клони на дърветата, а органите й биват изваждани един по един, поставяни в кожени или найлонови торбички и впоследствие връщани обратно в тялото. Ако отвличането премине по-… бурно от очакваното, не е изключено създанието да покрие следите си, предизвиквайки пожар в дома, училището или местоработата на клетника.
През цялото това време водеща остава мистерията. Пропитата със страх неизвестност, която свива месестите си пръсти около врата на жертвата, докато накрая тя не се задуши в собствените си лудост и паника. Сякаш самата му природа е неподвластна на описание от страна на човешкия разум, твърде слаб и примитивен, за да се пребори с тихия му ужас.И всичко това преди дори да сме стигнали до способностите му.

Изглежда, на човечеството му е писнало от предвидими, лесни за убиване създания, с които братята Уинчестър да се справят в рамките на един епизод, поради което е решило да дари с живот нещо напълно неуязвимо. Слендърмен е способен да става невидим за избрани хора или напълно да изчезва; променя непрекъснато дължината на тялото и крайниците си, като последните могат да прерастват в пипала, а при нужда допълнителни такива могат да изникнат и от гърба му, позволявайки му да достига изключително труднодостъпни места или чисто и просто да се настани трайно в кошмарите ви. Може да контролира ума на жертвите си, насаждайки им ужасяващи образи или манипулирайки самите им действия. Особено впечатление прави способността Slender Walking, която му позволява да се телепортира на неограничени разстояния, без да оставя след себе си каквито и да е следи.

Макар да не притежава нужните органи, Сленди може безпогрешно да имитира човешки глас. Някои варианти на легендата му приписват способността да манипулира огъня, макар да не може лично да го възпроизвежда. Оттук и връзката с множеството случай на пожари, които възникват непосредствено след осъществените от създанието отвличания на деца. А като стана въпрос за децата…

По някаква необяснима причина това изглежда да са любимите му жертви. Слендър бавно обсебва детето чрез страх, промивайки неусетно мозъка му, докато един ден не го издебва, докато е само. В последвалата развръзка си е чист късмет, макар и спорен, ако тялото на дребосъка въобще бъде открито. В повечето случаи съществото завлича жертвата си в собствения си свят, представляващ една безкрайна горска пътека, покрита с черни листа и отрадена от тънки, бледи и невъобразимо високи дървета. Тук се сблъскваме и с класическия парадокс на оцелелия. Всеобщото мнение е, че веднъж набелязани, жертвите на Слендърмен не оцеляват. Въпреки това разполагаме с доста описателна картина на място, от което ужким никой не се е завърнал. Да се чудиш на кого да вярваш в наши дни…
На самите жертви им са присъщи определени признаци, известни като Болестта (виж карето). В случая става въпрос за състояние, за което диагнозата е само една – Слендър идва за теб. А как можеш да го убиеш?

Щеше да е хубаво, ако някой знаеше.

Слендърмен несъмнено очарова с мистерията, с която е обвит. Образът му вдъхновява редица компютърни игри и любителски сериали, разпространявани в мрежата. Да не отварям дума за фенарта. Създания като него въпръщават истинската природа на градските легенди – мрачни, омайващи и същевременно каращи ни да хвърляме по някой и друг поглед през рамо, когато се прибираме вечер през парка…

Жената с пластмасово лице

През юни 1972 г. в болницата Cedar Senai постъпва жена, облечена в бяла рокля, опръскана с кръв. Външният ѝ вид не изненадва лекарите, но други две неща сразяват персонала в болницата.

Първото е, че тази жена не е точно човек, по-скоро прилича на манекен, но организмът ѝ функционира и изглежда като на човек. Лицето ѝ обаче е бяло и гладко като пластмасово, без вежди и с много грим. От момента, в който влиза в болницата и е подготвена за операционна, „жената“ е напълно спокойна, не изразява никакви емоции и не се движи.

Все пак лекарите решават, че ще е най-добре да я вържат за всеки случай. Тя отново не протестира, не отговаря на никакви въпроси и не реагира на нищо, а повечето служители в болницата се чувстват неудобно около нея и не могат да я погледнат в лицето. В момента, в който анестезиологът се опитва да ѝ бие упойка обаче, тя започва да буйства. Две сестри трябва да я държат, но жената се оказва неочаквано силна и успява да се надигне.

Очите ѝ изведнъж поглеждат право в доктора и прави нещо необичайно – усмихва се. Една от сестрите започва да пищи и бяга от стаята. В устата на пациентката няма нормални човешки зъби, а остри шипове. Лекарят едва успява да промълви „Какво, по дяволите, си ти?“. Пациентката се доближава до него, продължавайки да се усмихва. Стъпките на охраната се чуват ясно. „Жената“ се изправя на леглото, късайки плата, с който е вързана, а лицето ѝ се доближава опасно до това на лекаря. Тя прошепва:

 Аз… съм… Бог….“.

Лекарят изпада в шок, а жената изчезва. Никой никога повече не я вижда.

Гората Аокигахара Япония

Мрачната гора в подножието на планината Фуджи би била много подходяща за снимките на някой страшен филм с духове и вещици. През гъстите корони на дърветата почти не минава слънчева светлина, а компасите на навлезлите по-навътре в гората спират да работят. Японците нарекли това зловещо място „ Гората на самоубиците”, защото от 50те години на миналия век до сега повече от 500 души сложили край на живота си именно тук. Гората Аокигахара се нарежда на второ място в света по брой самоубийства след моста „Златните врата” в Сан Франциско.
В гората вместо табелки с призиви „ Не палете огън!” висят такива с молба хората да помислят първо за роднините и близките си. Навсякъде да написани телефони на психиатри и по-голямата час от гората е под постоянно видео наблюдение. Но въпреки всичко това хората (най-често чиновници в скъпи костюми изморени от офисната работа) продължават да се самоубиват. Мирните минувачи много често се натъкват на „оръдия“ на самоубийците, като хапчета или бесила, понякога дори и трупове. С две думи – приятна разходка!

Островът на Куклите – Мексико

„La Isla de las Muñecas” – точно така звучи на испански Острова на куклите в Мексико. Въпреки детското и мило име на острова вие ще станете свидетели на покъртителна гледка – хиляди обезобразени кукли, висящо от всяко дърво, всеки храст, всяка постройка. И виновникът за всичко това е един единствен човек – Дон Джулиан Сантана, отшелникът, който се е отрекъл от семейството си и от цивилизацията, само за да засели острова с кукли. Той цели 50 годни се трудил, трупал кукли и ги подреждал и закачал из целия остров

Носят се слухове, че в живота на младия Дон се случило нещо, което го променило завинаги – пред очите му в канала се удавило малко момиченце. Той намерил на същото място кукла и решил, че в нея живее духа на малкото момиченце. Целия си живот той прекарал в уединение. Единственото, което правел, било да обикаля из сметищата и покрайнините и да търси изхвърлени кукли или по-точно останки от тях. Той ги закачал из своето „царство” вярвайки, че във всяка кукла живее дух на загинало дете. За тези 50 години Дон успял да превърне острова в свърталище на чудовищни кукли. През 2001 година отшелникът починал. По ирония на съдбата, тялото му било намерено в същия този канал, в който се удавило малкото момиченце.
Ако психиката ви не е много стабилна, но не ви препоръчваме да посещавате този остров. Тази „забележителност” е посещавана от много туристи и най-вече млади хора, които жадуват за нови приключения. Но според много хора посетили острова на Куклите, картините на „мътрвите” кукли остават за дълго в съзнанието им.

Разкриха самоличността на Джак Изкормвача?

Писател твърди, че една от жертвите на серийния убиец е жена му, а проститутките били убити за „прикритие”

Самоличността на Джак Изкормвача може би най-накрая е разкрита в резултат на твърдение, че последната жертва на серийния убиец всъщност е съпругата му, която го напуснала, и била крайната цел на серията убийства от 19-ти век. Теорията за това е представена от автора на нова книга, който смята, че има доказателства, че проститутката Мери Джейн Кели е била негова пралеля и тя е била убита от Франсис Спърцхайм Крейг (Francis Spurzheim Craig).
Сега, с оглед на развоя на нещата, министерството на правосъдието даде индикации, че ще издаде първото разрешение за ексхумация на жертва на Изкормвача, за да се установи, дали твърденията са истина.

Крейг е бил репортер, отразяващ съдебни дела в Източния Край на Лондон, по време на периода, в който убиецът е започнал своите убийства през 1888 година. По думите на д-р Уейн Уестън-Дейвис, фактът, че Мери Кели е била ужасно обезобразена, за разлика от останалите жертви на убиеца, навежда на мисълта, че убиецът е положил допълнително усилия, за да гарантира, че тя никога няма да бъде свързана с него.

Според „Дейли Телеграф”, Уестън-Дейвис е направил поразителното откритие при опит да разбере какво точно се е случило с неговата изчезнала пралеля Елизабет. Разкритото той описва в книгата си „Истинската Мери Кели”. Според него Мери Кели е псевдоним на Елизабет Уестън Дейвис.

Тя сключва брак с Крейг на Бъдни вечер 1884 година, но няколко месеца по-късно е била забелязана в хотел в лондонския район Кингс Крос с „млад мъж около 22:00 часа вечерта”. Без знанието на Крейг тя е станала проститутка и се е скрила, когато съпругът й разбрал. Именно тогава тя си сменила името на Мери Джейн Кели, за да не може той да я проследи, твърди д-р Уестън-Дейвис. „Има доказателства, че Франсис Крейг е прекарал доста време да я търси в Източната част, дори е наемал частни детективи. Първоначално той е искал да си я върне обратно, но после я намразил”, казва Уестън-Дейвис пред изданието.

Мери Джейн Кели е убита в бедния квартал Уайтчапъл. Гърлото й е било прерязано, а сърцето изтръгнато.

Странни същества летят покрай нас – видео

Едно изключително събитие се случило през 1994 г. Но много хора тогава или не му обърнали достатъчно внимание, или така и не научили за него. А всъщност се оказва, че съвсем до нас на нашата планета, съществуват загадъчни същества, придвижвайки се с такава скорост, че могат да бъдат забелязани само с помощта на видеокамери.
През същата тази 1994 г. известният мексикански режисьор Хосе Ескамиля снимал филм недалеч от град Мидуей, САЩ. Тогава той забелязал в кадрите странни продълговати обекти, летящи в небето. При това, той ги забелязал при монтажа на филма, когато изучавал заснетото кадър по кадър.

Първата му мисъл била, че просто са заснели някакви насекоми, случайно прелитнали близо до обектива. Но когато тези обекти били уловени няколко пъти, той се убедил, че въобще не става дума за никакви насекоми.

Странните обекти били кръстени с непретенциозното название „стрели“. Били тънички и цилиндрични. Тяхната дължина се колебаела от десет сантиметра до…стотици метри! Но и едните, и другите се придвижват с огромна скорост. Ако се прегледа снимачната лента, на която бил заснет загадъчният обект, то в един от кадрите може да се види „нос”, на втория – целия обект и едва на третия – опашката му. При това те се различават не само по размерите си.

Някои от тях са много тънки и напомнят на копие, други имат странна обгръщаща структура, напомняща на спирала или оперение. Стреловидните могат да бъдат както симетрични, така и несиметрични, приличащи на свредел, гъсеница или птиче перо. Те могат да се въртят и да вибрират. Често големите „стрели” се движат в ято с малки, като в ятото са стотици и дори хиляди обекти.

И досега не е ясно какво е това. Някои специалисти са на мнение, че тези обекти са живи същества. Част от тях  дори твърдят, че те притежават разум или поне – нещо подобно на разум. Разбира се, за да се разбере какво представляват тези стрели е необходимо да се улови поне една от тях. Засега обаче това е невъзможно, коментира сайтът Тайни. Както показват разчетите, нейната скорост е около 2 километра в секунда, което е три пъти по-бързо от скоростта на куршума. Ако тези стрели са твърди предмети, то при съприкосновение с твърди тела биха могли да пробият всякаква броня. Но макар и движейки се с огромна скорост те успяват да заобикалят всякакви препятствия.

Сега вече е известно, че такива стрели съществуват по всички краища на света и дори – във водата. Това за първи път било засечено в Мексико, когато се правели снимки на подводната Пещера на лястовиците. При това там броят на стрелите се оказал огромен.  Била изказана дори хипотезата, че именно там се раждат стрелите. По-късно кадри, запечатали стрели, са били направени в Тихи и Атлантически океан, а също и в Карибско море.

Стотици специалисти се опитват да разгадаят какво всъщност са тези загадъчни стрели. Вече съществуват десетки хиляди кадри с тях – във въздуха и под водата. Както се оказва много филми, в това число и най-старите, също имат изображения на тези удивителни същества. Просто преди това те били окачествявани като дефекти на лентите.
Към настоящия момент със сигурност е установено, че това не са насекоми. Веднъж бил фиксиран обект с дължина 80 метра при дебелина само няколко милиметра. В началото на есента на 2008 г. той се понесъл между небостъргачите на Далас със скорост 2150 метра в секунда.

СТРАННИ СЪЩЕСТВА СЕ ПОЯВИХА В КИТАЙ (ВИДЕО)

Kитaйcĸaтa интepнeт oбщнocт oбcъждa пoявaтa в  eднa oт мecтнитe peĸи нa миcтepиoзни чyдoвищa. B cлaдĸoвoдни peĸи нa Kитaй ниĸoгa нищo пoдoбнo нe ce e пoявявaлo.


„Чyдoвищeтo“ ce cъcтoи oт мнoгo cъщecтвa, нo ce дъpжи ĸaтo eдинeн opгaнизъм.

Все пак те съществуват! Вижте един истински върколак видео

Жители на бразилско градче живеят в истински ужас, след като охранителна камера в местен лагер засне ужасяващо създание да броди през нощта. Местните смятат, че става въпрос за върколак, като властите дори обявиха вечерен час, за да избегнат нападения от страна на звяра.

На записа, който е с продължителност 44 секунди, се вижда как странно космато същество се придвижва през нощта. Освен това предполагаемият върколак е бил видян от жител на град Фейра де Сантана. Мъжът, който се представя като Пинго, твърди, че е имал близка среща със зловещото създание, но е успял да се измъкне на косъм. Той го описал като висок 1,50 върколак. Отначало приятели му се присмели, но това бързо се променило, след като станало ясно, че и други са имали среща с чудовището.

С оглед на тези срещи местните власти са определили вечерен час в провинцията. Така на жителите на бразилския щат Бахия е забранено да напускат домовете си след 9 вечерта.

Да наистина вижда се някакво космато създание но да ли е върколак вие сами преценете от видеото

Разкриха чупакабра

Каква според учените е истината за митичното чудовище чупакабра

чупакабра - легендарният звяр, който напада домашни животни и им изпива кръвта, бил най-обикновено краставо куче. Биолог от Университета в Мичигън е категоричен, че страховитото чудовище, което отнема съня на фермерите предимно в Мексико и Пуерто Рико, е всъщност подивяло псе, койот, лисица или вълк, чиято козина е опадала заради краста. Много често това било съпроводено с тежка инфекция, заради която се променял цветът на кожата и от загноялата плът на животното се носела ужасна смрад.

Легендите за нападенията на чупакабра се разнасят, след като фермери започват да разправят, че са открили кози, овце и даже крави обезкръвени и с дълбоки рани от зъби по шията, а около тях обикаляли страховити вонящи същества с изцъклени очи, зеленикава сбръчкана кожа и оголени зъби като тесли. Някои ги оприличавали на кучета, а други на влечуги. Учените уточняват, че този вид краста се среща и при други животни - например плъхове, които не са достатъчно едри да правят бели на фермерите, но я разпространяват.

Ел Чупакабра - демонът на Южна Америка

Вампир? Генетична грешка? Извънземно? Или просто масова психоза?

През 1995 година територията на Пуерто Рико е засегната от силен циклон. Катастрофата нанася страшни поражения не само върху инфраструктурата, но и върху живота на хората. Тогава обаче още никой не предчувства, че бавно и тихо над региона ще се издигне мистериозно проклятие. Едно същество с вид на хуманоид и огромен прилеп ще влезе завинаги в съзнанието на много хора от Пуерто Рико. То атакува през нощта, изсмуква кръвта на жертвите си и изчезва безследно. 

пришелецът

Март 1995 г., Пуерто Рико. Местен фермер открива осем от овцете си мъртви. В телата на животните не е останала и капка кръв. Разследващите откриват върху гърдите им по три кръгли отвора. Според мнозина животните просто са били убити от злосторници, както често се случва в Латинска Америка. 

Пет месеца по-късно атаките зачестяват. През август 1995 година повече от 150 домашни животни са убити от мистериозен хищник в околностите на пуерториканския град Канованас. 

В повечето от случаите кръвта на животните е изсмукана през малки прецизни отвори в телата им. 

Сред жертвите има много кози, което кара местните да нарекат убиеца El Chupacabras - в превод от испански “Смучещият кози” (от глагола chupar – смуча и cabra – овца). 

Това, което прави случаите толкова близки, е фактът, че жертвите на мистичното същество изглеждат по един и същи безпомощен начин – с няколко малки дупки, пробити в черепната кухина или гръдния кош, и с изсмукана кръв и вътрешни органи през тези дупки.

Любителите на мистерии приписват всички подобни нападения на легендарното пуерториканско същество, известно като Вампира от Мока, а разследващите случаите и биолозите обвиняват за това койотите и други хищници. След като обаче само в продължение на няколко седмици по същия начин загиват и други домашни животни в околните ферми, а нищо не сочи за човешка намеса, пресата в страната веднага ражда легендата за Ел Чупакабра. 

Само за няколко месеца се оказва, че едва ли не цяла Америка постоянно е тероризирана от нашествие от Чупакабра – 

ежедневно се съобщава за животни с изсмукана кръв в Доминиканската република, Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Хондурас, Ел Салвадор, Никарагуа, Панама, Перу, Бразилия и, разбира се, САЩ и Мексико.

През 2004 година в Съединените щати са открити труповете на 3 странно изглеждащи същества, които най-вероятно са причинили смъртта на много домашни животни в района. След обстойни ДНК-анализи се оказало, че това са койоти, заболели от много странна форма на краста. Тези доказателства още повече разпалват въображението на защитниците на Чупакабра. Те веднага признават, че една част от хилядите нападения над домашни животни в Америките се дължат на познати на биологията видове, но не обясняват всички случаи. 

ето какво казали и очевидците 

Около 30 жители на Канованас твърдят, че са видели Чупакабра. Звярът се спуснал от небето и прелетял над короните на дърветата. Това се случило на 19 ноември 1995 г. В онази есенна нощ в Пуерто Рико чудовището нападнало отново. На сутринта фермерите се натъкнали на ужасяваща гледка: 

десетки животни - домашни птици, зайци, кози, кучета, котки, коне и крави лежели мъртви на земята. 

Освен познатите прецизни дупки, някои от тях били одрани с хирургическа прецизност. 

Първият, който се изправя очи в очи с мистерията, е жител на северния пуерторикански град Кагуас. Звярът влетял в дома му през отворения прозорец на спалнята и разкъсал плюшеното мече на децата му, след което излетял обратно, оставяйки петна кал и парче развалено месо на рамката на прозореца. 

Много свидетели, предимно фермери, твърдят, че нощно време са чували странни звуци, дори забелязвали силуета на голямо същество с крила. 

Всички очевидци описват вампира като човекоподобно същество с височина не повече от метър и половина, с голяма глава и огромни червени очи. От съществото се разнасяла адска воня. 

Едно от най-големите огнища на действие на козия вампир е около град Кановас на Пуерто Рико. Пораженията, които чудовището нанасяло в района, достигнали до такива размери, че кметът на градчето бил принуден да реагира и затова разпоредил на шефа на местната полиция да го обградят и веднъж завинаги да заловят непознатата твар. 

Тук набезите били най-интензивни, освен това районът бил прославен с честата поява на НЛО.

Да убие хищника обаче се удава на пастира Хорхе Луис Талаверо от Никарагуа. На 1 октомври 2000 година два никарагуански ежедневника публикуват снимкa на мъртъв звяр, за който твърдят, че е Чупакабра. По думите на Хорхе, на него му било омръзнало да му загиват овцете и той решил да проследи похитителя. Смелият овчар бил поразен, когато видял какво е застрелял - чудовище с големина на огромно куче, с муцуна на бик, с огромни челюсти, кожа на прилеп и крокодилски гребен.

Зоологът Джоконда Чевес, която изследвала останките от звяра, твърди: 

„Това е много странен звяр. От всичките му характерни черти най-удивителни са очните кухини. Такива огромни очи няма нито едно известно ни живо същество”.

Страшният вид и свирепостта на Чупакабра до такава степен успяват за по-малко от 10 години да влязат в бита и легендите на фермерите от Южна Америка и Мексико, че в някои райони майките вече плашат непослушните си деца с отвличане именно от мистичното същество, което се е превърнало в местен еквивалент на Баба Яга или Торбалан.

Зловещият Ел Чупакабра се превръща в една от най-големите загадки на нашето съвремие. Разследващите са в недоумение. Зоолозите мълча

 

хипотезите 

Освен че тормози съня на южноамериканците, Ел Чупакабра провокира любителите на мистерии с простичкия въпрос - какво представлява и откъде се е взело? 

Извънземно: Според може би най-популярната в момента теория Ел Чупакабра е забравен или нарочно изоставен преди много време на нашата планета зъл домашен любимец на чужда раса. Друг клон от същото течение пък открито заявява вярванията си, че съществото е представител на извънземна цивилизация. Като потвърждение за това те посочват, че винаги в градовете в Пуерто Рико и Мексико, където вечерта хората са наблюдавали НЛО, на сутринта откриват животни с изсмукана кръв. 

Генетичен експеримент: Немалко хора вярват, че Ел Чупакабра е генетичен експеримент на американското правителство. Факт е, че в Пуерто Рико, близо до селата, където са се наблюдавали първите случаи на домашни животни, нападнати от Ел Чупакабра, има свръхсекретна лаборатория на американското правителство, която официално се занимава с “изследователска дейност”. 

Вампирът от Мока: За първите случаи на нападения над домашни животни на остров Пуерто Рико местните са обвинявали именно създанието, известно като Вампира от Мока. Впоследствие обаче се доказва, че това “мистично” същество всъщност били крокодили, пуснати в блатата край малкото градче Мока.

Науката: Сериозните учени отхвърлят тези хипотези и представят своя теория за Ел Чупакабра. Според тях нападенията са дело на диви животни (кучета, вълци, чакали, прилепи, дори маймуни), които най-вероятно са се разболели или от краста, или от бяс. Все още не е отхвърлена идеята, че тези убийства на домашни животни са дело на психично болни хора, които членуват в някаква секта, или дори на майтапчии. 

Истински истории за духове, които ще ви ужасят!

Преди повече от половин столетие на летище Хийтроу става самолетна катастрофа. Загиват 22-ма пътника и докато спасителите търсят оцелели сред останките на самолета, се появява мъж с черни дрехи. Той пита дали е открита чантата му и се и след това се разтваря във въздуха. От 1948 г насам много хора твърдят, че са виждали духа на бродещия из летището мъж, който търси чантата си.
Друг дух се появява на старото гробище в Охайо. Мери Стокъм е дух на жена, за която легендата разказва, че е отровила децата си. Тя има девет деца, едното от които е душевно болно. Вторият й мъж решава да се отърве от него и го убива, за което е наказан жестоко чрез обесване. В последствие Мери започва да си отмъщава за загубата на съпруга си, като хвърля вината върху децата си. Тя отравя шест от тях, и когато това се разбира е осъдена на смърт и обезглавена. Духът на Мери Стокъм продължава да живее и до днес, появявайки се в старото гробище, търсейки главата си. Това се случва при лошите духове, които не искат да приемат смъртта и остават на земята. За съжаление привидението на Мери вреди и на днешните жители на Охайо, тъй като се случват доста катастрофи около гробището. Всеки може да се шокира, когато види обезглавен дух.
Духът на Абигейл, осемгодишното момиченце от Плимут, обитава една от спалните на втория етаж от дома си. Много хора твърдят, че са го виждали.


Преданието разказва историята на малката Абигейл, която е дъщеря на рибар. Майка й се грижи за нея, докато бащата често отсъства от дома, но много я тормози. Един ден рибарят излиза в морето и не се прибира. За това нещастие е обвинена малката Абигейл и родителката й я пребива до смърт, като обяснява на властите,че детето е починало от инфекция.
Оттогава духът на Абигейл броди из спалнята и не може да намери покой.


Местните хора твърдят, че ако някой застане под прозореца и извика на Абигейл да слезе, на прозореца ще се появи малко момиче облечено в призрачно бяла рокля

                                                                    обезглавения дух 
                                                                         

                                                                    летище Хийтроу

Абигейл

САМОДИВИТЕ

В народните представи САМОДИВИТЕ или САМОВИЛИТЕ са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, понякога и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.

Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка. Някои от тях приличат (може би не съвсем случайно) на антични амазонки - въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.

Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. При мръкване самодивите отиват край водите - езера, вирове, извори, кладенци - събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой. Както ще се види по-нататък, тази бдителност си има повече от уважителни причини. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат... християнските празници, особено Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища - онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по "самодивските" морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти. В съвременна България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.

Магическата сила на самодивата е в дрехите (или в сянката й). Ето защо ако някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да избяга на воля. Понякога самодиви се разделят с девството си по собствено желание - носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент, обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт. В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.

Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци. Във фолклора такива самодиви са често неанонимни, индивидуализирани - Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда, а техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.

Никакви етнографски описания обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български поет Христо Ботев (1849-1976 г.). На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина "цяла вселена", измъчвайки се под под палещите лъчи на слънцето, докато...

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, -
и той я гледа, - мила, засмена!

(...)

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат...

Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Думите САМОДИВА и САМОВИЛА отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея".

Разновидност на самодивите са т.нар. ЮДИ. В българския фолклор те са винаги стари, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са запазени многобройни приказки за други нечисти сили: караконджули, тъласъми, върколаци, вампири... Добилият световна слава румънски граф Дракула не е единичен случай във фолклора на балканските народи.

С.Шишенци

ето и видео на историята в с.шишенци за самодивите който тормозият възрастните хора 

Самодиви изправят косите на Шишенци

Изкланите на път за венчавка сватбари играят кърваво хоро до днес
Изстрелват се към небето, може и да са извънземни, смятат в селото

Мръкне ли, страх сковава 120 души. Хората заключват вратите на домовете си и не смеят да излязат навън. Това е ежедневието в едно видинско селце, което се намира на 5 км източно от българо-сръбската граница. Там тръпки побиват и местните, и гостите им. "Има самодиви, чедо! Някои казват, че това са чакали, но не са", нареждат хората в Шишенци. Все още там има живи свидетели на странни случки, които възрастни хора разказват на внуците си. И са категорични, че в Шишенци е Домът на самодивите.

Виждали много високи жени с дълги бели роби, които танцували в кръг с вдигнати към небето ръце. Ритуалът им продължавал десетина минути. След това една по една самодивите се изстрелвали към небето. Други хора пък твърдят, че щом излязат на лозето или нивата, чуват музика от стара сватба. Даже някои си мислели, че наблизо има купон за венчавка. Но в района нямало нито един сватбар. А музиката се носела по нивите, без да е ясно откъде идва.
"Вечер се заключвам

страх ме е да не ме изядат

Като не съм ги виждала, откъде да знам какво вие нощно време?! Гласове на жени, деца, тъпани се чуват след 9 вечерта и така до късно. Изведнъж шумотевицата се чува от единия край на селото, след секунди започва и от другия", разказва една от жените.

Хората си спомнят как преди години в селото имало рускиня - учителка, която преподавала в местното училище. Тя реши да запише гласовете. Донесла малко касетофонче и щом започнали да се чуват гласовете, жената натиснала копчето за запис. По-късно част от хората в селото се събрали край машинката, за да чуят какво се е запаметило върху лентата. На записа имало всякакви звуци, но не и тези на самодивите.

Мистериите в Шишенци се подсилват и от твърденията на местните, че само за няколко години

петима мъже изчезнали безследно

Двама от тях по-късно били открити, но не помнели нищо от периода, в който липсвали. След това пък започнали да си припомнят странни истории, които не звучали логично. Овчар пък разказал как една вечер закъснял да прибере стадото и при залез слънце видял край местността Бънчовата чешма самодивско хоро. На следващия ден хората от селото отишли там. Земята около чешмата била отъпкана под формата на пръстен.

До селото се стига по черен път. Според легендата по него преди години сватбари от близкото село Гюринци тръгнали към Шишенци. Булката обаче била искана от друг. По пътя ги нападнали татари и избили хората. Оттогава из селото се чуват и гласове. А хората разказват за самодивите, които ги навестяват и танцуват хора. Защото душите на избитите още не са се успокоили и се връщат на земята след кървавата сватба, гласи легендата.

"Преди години се спомина баща ми. Няколко месеца преди да почине, приготвях храна за Задушница. Изведнъж чух страшни викове и някакъв зловещ смях на улицата. Изплаших се и захвърлих всичко. Реших, че е духът на майка ми, дошъл да прибере татко", спомня си една от бабите. Признава, че малко след това баща й починал, след него си отишъл и мъжът й. Почти всеки месец жената била на погребение.

През 95-а година отново се случило нещо необичайно, което по-възрастните жители още не могат да забравят. Изведнъж посред бял ден, в разгара на лятната жега, се извила вихрушка, като торнадо, а животните, изкарани на паша, изчезнали за секунди. Никой повече не ги видял.
Други пък смятат, че

странностите се дължат на полтъргайст

Преди време семейство сечало дървета и в едно от тях намерили скрити златни монети. Прибрали жълтиците в дома си и започнали бедите у тях. Докато врял котелът на огъня, се преобръщал сам, а вилиците, лъжиците и ножовете летели. Мълвата се разнесла из цялото село. Кметът отишъл да види какво се случва. И още с влизането си в къщата, във вратата зад гърба му се забила брадва. Без никакъв огън, огнището се разпалило.

Историите за самодивите, тайнствената музика и гласовете продължават да се предават от уста на уста. Част от мъжете предполагат, че вероятно танцуващите и политащи към небето силуети може да са на извънземни. Други пък твърдят, че няма нищо нетипично в Шишенци. Просто странните звуци идвали от чакали. Но никой не е виждал животните.

Копирано от standartnews.com

Телепортация на кръстовище в Китай

здравейте намерих интересно видео това видео е заснето от улична камера на кръстовище в китай в видето ясно се вижда как млад мъж спасява човека от сблъсък и ясно се вижда как младият мъж се телепортира от средата на кръстовището чак на другия край в дясно на кръстовището да ли е вярно вие преценете

Легендата за кървавата мери

Паранормално Сварталище на духове

Убиецът на задната седалка

Една жена шофирала към вкъщи късно вечерта, когато превозното средство зад нея, започнало непрекъснато да мига със светлините си. Когато се прибира ужасена вкъщи, тя разбира, че избягал убиец е бил през цялото време на задната и седалка и се е опитвал да я убие, а шофьорът зад нея я е предупреждавал със светлините. И от тук започват да се правят много клиширани филми на ужасите.

Смята се, че тази легенда произлиза от Ню Йорк през 1964 г., когато нищо неподозиращ полицаи намира човек, скрит на задната седалка на колата му. Разпознавайки го, като опасен убиец, той го убива на място.

Подобен инцидент се случва и в Чикаго, през 2013 г. Жена, спряла да зареди на бензиностанцията, когато мъж се вмъква в отключения миниван. Когато тя се връща, той я принуждава да кара към банкомат, за да я обере. Така че, винаги заключвайте колата си, когато не сте около нея!.

Кражба на бъбрек

Градска легенда:
Бизнесмен отива на екскурзия и в лоби бара на хотела, в който се настанява, среща красива жена, която предлага да го почерпи. По-късно, отиват в неговата стая, където той припада. На следващата сутрин, с никакъв спомен от случилото се и силна болка в гърба, той осъзнава, че бъбрекът му е професионално отстранен.
Истината: Това, което звучи като абсурдно лош махмурлук, всъщност се случва на няколкостотин мъже в Индия. Един от тях е Насим Мохамед, на 25 г., общ работник, който е бил отчаян в търсенето на работа. Изведнъж му се предлага тримесечен договор за бояджия.

През това време той живеел в специална къща, бил добре хранен и е нямал никаква причина да се съмнява в каквото и да е. След като бива убеден, че трябва да му вземат кръвна проба, той се съгласява и се събужда в болница със същата болка в гърба и белег.

Но, кой е виновникът за всичко това? Установено е, че виновниците са група лекари, които въртят незаконен бизнес с продажба на органи. Те доставяли нужните органи на богати индийци и чужденци. Групата била водена от д-р Амит Кумар, който е арестуван през 2008 г.

Момиченце изпада в кома – викало Дама Пика![по действителен случай]

8-годишно момиченце от София вече три месеца е в кома, а лекарите не могат да открият каква е причината за тежкото й състояние. Родителите й разказаха  че са водили детето при десетки специалисти, обиколили са всевъзможни клиники, но според докторите малката Рая е напълно здрава и няма причина да е в кома.
Всеки момент я чакаме да събуди и така вече три месеца. Лекарите нямат обяснение, никой нищо не ни казва, а аз започвам да губя надежда”, разказва майката на 8-годишната Рая. Миглена и съпругът й дори са прибегнали до по-нестандартни методи, като посетили известен медиум. Според екстрасенса Рая е „заключена” и е подвластна на тъмни свръхестествени сили. „Момичето е подразнило Дявола”, били думите на врачката. Медиумът посъветвал родителите да разговарят със съученици на момиченцето, които щели да им разкрият какво всъщност се е случило.
Миглена се срещнала с приятелка на Рая, с която заедно учели уроците си. В деня, когато дъщеря й изпаднала в безсъзнание, двете били заедно. Приятелката й толкова се изплашила, че цяла седмица отказвала да говори. Когато Рая припаднала, извикала съседите и през цялото време крещяла „Дама Пика беше, Дама Пика го направи”. Откарали Рая в Спешното, където лекарите установили, че е изпаднала в кома.
Седмица след като момичето изпаднало в безсъзнание, приятелката й проговаря. Тя разказва, че двете решили да си поиграят, като извикат Дама Пика. „Затворихме се в банята, за да е по-тъмно и запалихме свещ. Взехме едно малко огледалце и го напръскахме с парфюм. Отгоре сложихме картата на Дама Пика, с лице към огледалото и започнахме да я викаме”, разказва момичето. Три пъти повторили „Дама Пика, покажи се! Дама Пика, покажи се! Дама Пика пука се!”. Като махнали картата от огледалцето, видели знака на Пиката – листо, обърнато наобратно. В този момент огледалцето се пукнало и двете момичета се разпищели. Рая припаднала. „Опитвах се да изляза, но сякаш някой затискаше врата отвън. Накрая се отвори и отидох за помощ”, разказва приятелката й.

Оттогава състоянието на Рая не се променя. Лекарите дават надежда и казват, че няма причина да не се събужда, всички показатели били в норма. Родители обаче започват да губят надежда и все повече си припомнят историята на приятелката й за Дама Пика. „Не вярвам в такива неща, но вече нищо друго не ни остава. Дори започнах да чета истории за Дама Пика и да търся обяснение”, разказва бащата със сълзи на очи.
ЛЕГЕНДИ:
Има много легенди за Дама Пика. Една от тях гласи, че е живяла през XIII век. Тя била красива, млада девица, по която всички мъже от селото се прехласвали. Девойката обаче не отвръщала на чувствата им. Един ден отблъснатите мъже от селото се съюзили и я обявили за вещица. Обезобразили лицето й и я прокудили от селото.

Месеци наред бродила сама в гората, докато накрая загубила ума си. Преди смъртта си, тя проклела всички свои насилници, а духът й се затворил в огледало. Оттогава всеки, който се осмели да я повика, вижда обезобразеното й и ужасяващо лице в огледалото. Малко след това умира или полудява. Дама Пика пощадявала само някои – задавала им три трудни въпроса и ако не успеят да отговорят, затваряла духа им в огледалото.

Има и много градски легенди, които разказват за деца, омагьосани от Дама Пика. Дали тя съществува и каква част от митовете са истина, оставяме на вас да споделите в коментарите.

Вие призовавали ли сте Дама Пика и случвало ли ви се е нещо необичайно?

Мистериозната случка [по действителен случай]

Аз и още петима приятели бяхме на пътешествие в една гора. Там намерихме изоставена къща навътре във гората. От любопитство решихме да проверим какво има вътре. Вратата на една стаичка беше леко открехната. Там видяхме сянката на един мъж. Той се приближаваше към вратата. Скрихме се, той си легна и ние избягахме. 

След около два часа се върнахме и видяхме мъжа да излиза от къщата. Мъжът изкопа дупка изхвърли някакъв черен човал. След това върна пръстта на мястото си. Ние избягахме и никога повече не се върнахме в тази гора

Дама Пика

Историята започнала уж безобидно, след като дъщеря й Анна се върнала от зелено училище. Момичето било буквално ужасено от нещо, преживяно там и дълго време отказвало да сподели с родителите си какво става.

На майката й направило впечатление, че дъщеря й отказва да остане сама, избягва огледалата и дори покрила това в антрето с чаршаф. След сериозно убеждаване, ученичката споделила, че по време на зеленото училище тя и още четири нейни приятелки са решили да викат Дама Пика, уж на шега.

Девойките намазали с крем едно огледало и както си е редът, призовали Дама Пика три пъти по име. За техен ужас, тя действително се показала. Била е с черни коси и тъмни очи, с бледа, почти бяла кожа и кървави следи по лицето. Протегнала ръце през огледалото и хванала едно от момичетата – Ваня за ръка.

Останалите едва успели да я отскубнат, а жената от огледалото е казала, че ще се върне за тях.

Майката обяснила на Анна, че това са само легенди и слухове и е невъзможно да се случи, вероятно под влияние на разказите на другите момичета й се е привидяло нещо. Детето обаче не отстъпвало.

Тогава майката решила да й докаже, че греши. Като за целта угасила осветлението в хола и пред едно малко огледало започнала да вика Дама Пика, обяснявайки на уплашената си дъщеря, че нищо страшно няма да се случи.

Но тогава в огледалото действително се появил ликът на жената, която Анна описвала. Тя се смеела зловещо и размахвала ръце. Уплашената майка веднага запалила осветлението и незабавно изхвърлила огледалото в боклука, извън дома.

След плашещата случка обаче семейството изхвърлило всичко огледала от дома си и никога не загасват осветлението. Тъй като са уплашени до смърт.

Съществува ли?

Въпросът съществува ли Дама Пика от векове тормози хората. Скептиците са убедени, че историите за зловещата жена, покрита с кръв, която се появява в огледалото, са просто част от градския фолклор. И служат единствено, за да плашат децата.

„Дама Пика живее само в нашето съзнание, всичко, което се случва, е под въздействие на психиката ни“, убедени са по-скептичните хора.

Тези, които са виждали Дама Пика обаче се кълнат, че тя е съвсем реална. Дотолкова, че все още ги побиват тръпки при спомена за срещата с нея. Точно заради това те предупреждават да не се подхожда лекомислено към легендата за зловещата Дама и хората да не си правят експерименти като я призовават

Дама Пика се вика най-често в банята, тъй като най-важното условие за успешното й призоваване е ритуалът да бъде проведен в тъмно, неосветено място. Поради тази причина смелчаците, осмелили се да повикат отмъстителния дух, избират да го направят в банята, като за целта използват светлината само от една свещ. Като дори и тя не е задължителна.

„Бяхме в банята, решихме, че ще е забавно да повикаме Дама Пика, затова запалихме свещ, напръскахме огледалото с парфюм и сложихме една карта върху него. В един момент в него видяхме тъмен силует, а вратата на банята се заключи сама и стояхме вътре с часове“, разказват за ужасяващото си преживяване две ученички, които са се спасили като по чудо от отмъщението на призрака.

Тъй като в същото време майката на едната се прибрала в апартамента и отключила банята и по този начин ги измъкнала..